Нашите отличия
Лъжекипарис или кипарис? Всичко, което трябва да знаеш за тях
Кипарисът и лъжекипарисът са доста различни растения, въпреки сходството между техните имена. Те принадлежат към едно и също ботаническо семейство кипариси и дори имат подобни вечнозелени, люспести игли, но приликите им всъщност свършват дотук.
Лъжекипарисите биват по-често избирани за градината поради по-малките си размери и по-ниските изисквания за устойчивост на замръзване. Въпреки че по-деликатните видове лъжекипариси по време на студени зими понякога замръзват, това може да бъде предотвратено чрез покриване на растенията с агротекстил или чрез засаждането им на топли, тихи и закътани места. Лъжекипарисите, подобно на кипарисите, произвеждат шишарки, но те са много малки и не надвишават няколко милиметра. Двата вида растения могат да бъдат различени по типичната за повечето лъжекипариси сребриста, восъчна шарка от долната страна на люспите, надвисналите върхове на леторастите и леко изпъкнали люспи. Обикновено лъжекипарисът не понася сушата и очаква достатъчно плодородна, неутрална или киселинна почва. Лъжекипарисовите растения също често са чувствителни към градско замърсяване.
Oтглеждат се няколко вида кипариси:
- Лавзонов лъжекипарис (Chamaecyparis lawsoniana), например „Ivonne“, „Kelleris Gold“
- Chamaecyparis obtuse
- Chamaecyparis pisifera: „Filifera Aurea“, „Filifera Aureovariegata“, „Boulevard“
- Chamaecyparis thyoides
Кипарисите представляват големи дървета, характерни за средиземноморския пейзаж, които обаче рядко се засаждат в градини в България поради лошата им устойчивост на замръзване и големите размери. Освен това кипарисите, за разлика от лъжекипарисите, образуват големи, достигащи 4 см, шишарки и имат люспи върху клоните. Въпреки това си струва да опитате да отглеждате кипариси, особено в саксии.
Най-популярните видове кипарис, препоръчвани за отглеждане в градини са:
- aризонски кипарис (Cupressus arizonica var. Glabra), например „Glauca“, „Stricta Aurea“
- кипарис на Baker (Cupressus bakeri)
- кипарис с големи шишарки (Cupressus macrocarpa), например „Donard Gold“ и „Gold Crest“
Кога се садят лъжекипарисите?
Ако купите растение, отглеждано в саксия, можете да го засадите през целия вегетационен период, т.е. от пролетта до есента. По-различно е ако кипарисът е изкопан от земята и има гола коренова бучка. Най-добре е да засадите такъв храст в началото на пролетта, преди да се появят нови леторасти (от средата на април до средата на май), или през есента, когато периодът на интензивен растеж приключва (до края на октомври).
Къде се засаждат лъжекипарисите и кипарисите?
Отглеждането на лъжекипарисите не е лесно, те са растения, които имат изисквания относно почвата, грижите и локализацията. Най-добре растат върху плодородни и богати почви, на полусенчести или добре засенчени места. Има обаче и разновидности, на които няма да навреди слънчево място. Ако искате да засадите лъжекипариси, не забравяйте да изберете места, защитени от вятъра, защото те не понасят студени пориви. Субстратът, който трябва да бъде постоянно влажен, оказва значително влияние върху растежа и външния вид на кипарисите.
Колко гъсто се засаждат лъжекипарисите?
Градинарите често се чудят колко гъсто да засадят лъжекипарисите. Отговорът, разбира се, зависи от сорта на растенията и очакваната от тях функция. Ако искате да получите компактен жив плет, идеалният сорт ще бъде лавзоновият лъжекипарис “Alumigold”, засаден на разстояние 70 – 100 см един от друг. С т.нар по-хлабавите живи плетове и единични насаждения, оптималното разстояние трябва да бъде от 1 до 3 метра.
Как се засаждат лъжекипарисите?
Засаждането на лъжекипариса е сравнително лесно. Ако обаче искате да се насладите на красиви, цветни и привлекателно изглеждащи храсти, има няколко важни правила, които трябва да спазите.
Мястото, където ще бъдат засадени храстите, трябва да се почисти от плевели и треви до ширина, двойно по-голяма от диаметъра на кореновата система на растенията. След това, на разстоянието, което сте избрали, изкопайте дупки с дълбочина ок. две лопати и два пъти по-широки от коренната система. Дупките трябва да се напълнят до половина с плодородна почва. За по-лесното изваждане на растенията от саксиите, предварително ги полейте обилно с вода.
След това поставете растенията вертикално и така, че коренните им системи да бъдат на същата дълбочина, както са били поставени в саксията. На този етап можете да пристъпите към засипване на корените и утъпкване на земята, така че да се образувт вдлъбнатини около стволовете на храстите, в които ще се налива вода. След като ги полеете, отгоре можете да насипете мулч или декоративен камък, но не забравяйте да запазите около стволовете вдлъбнатина, която ще улесни по-късното напояване на растенията.
Как се наторяват лъжекипарисите?
Въпреки че много хора забравят за това, те трябва редовно да се подхранват с хранителни вещества. Най-добре е да ги подсилите с иновативният продукт, който се появи на градинарския пазар: специализиран тор за иглолистни дървета Перфектен Магнезий 99%, който е 100% водоразтворим, замества слабо разтворимия магнезиев сулфат. В него няма пълнители, средства против слепване или други вредни вещества. Той е напълно безопасен за хората, животните и цялата околна среда. Торът е лесен за използване, просто го разтворете във вода и поливайте с него растенията. С високия процент магнезий, той стимулира развитието на кореновата система и активира процесите, отговорни за усвояването на минералите. Перфектен Магнезий предотвратява покафеняване на иглите на иглолистните храсти и дървета и стимулира създаването на нови леторасти. Първото торене направете през пролетта, докато вашите растения се събуждат от зимен сън, след което торете всеки месец, до края на октомври. Такова често торене ще компенсира загубите на хранителните вещества и минералите и ще засили растенията преди зимния сезон.
Колко често се поливат лъжекипарисите?
Въпреки че изглежда, че поливането на иглолистните растения не е сложно, то си струва да знаете няколко правила, които ще поддържат растенията в добро състояние. На първо място, водата трябва да се излива върху корените на растението, а не върху неговите клони. Намокрянето на зелените части може да допринесе за развитието на гъбични заболявания, тяхното изгаряне или покафеняване.
За поливане с градински маркуч, лейка или напоителна система, използвайте достатъчно вода, за да усетите влага след натискане на земята с ръка, но да няма локва или кал. Честотата зависи от преобладаващите метеорологични условия, както и от вида на субстрата, в който са засадени растенията. Поливайте растенията до късна есен, докато земята замръзне. През зимата иглолистните храсти не преминават към вегетация и не спират да поемат вода, поради което благодарение на предишното есенно напояване рискът от изсъхването им намалява.
