Нашите отличия
Компост от туи (и други иглолистни)
След подрязване на жив плет остават много парчета леторасли, които е жалко да изхвърлим. Най-лесното решение, на пръв поглед, изглежда, че е слагането им в компостера. Дали обаче това е добър избор?
Виж дали можеш да хвърлиш игли на туя (или друго иглолистно растение) в компоста, заедо с други органични отпадъци и научи за други начини, по които можеш да използваш отрязаните клонки в твоята градина.
Можем ли да хвърлим туите в компоста?
Както дървесната, така и зелената част на туята се характеризират с много дълго време на минерализация, което може да продължи дори 2 години. Причината за това е наличието на смолисти съединения в тъканите на туята, което “консервира” останките ù. Допълнително, туите съдържат туйон в тъканите си. Това съединение, подобно на смолите, има антисептични свойства. Наличието на смоли и туйон спира развитието на микроорганизмите, отговорни за разграждането на органичните вещества. Ако хвърлим остатъците от туя в компоста, смолните съединения ще забавят разлагането на целия органичен материал в компостера. Дори използването на ускорители за компостиране не съкращава процеса на разлагане на туята. Следователно туята не трябва да се поставя в компоста заедно с други органични отпадъци.
Подобно на други иглолистни растения, туята разлагайки се силно намалява pH на компоста. Това може да бъде полезно, ако почвата в градината Ти е твърде алкална. Въпреки това, не всички растения обичат ниско pH. Затова, ако не искаш да имаш кисел компост, трябва да избягваш хвърлянето на остатъци от туите и други иглолистни дървета в компостера.
Какво да правим с отрязани клонки от туя?
Голямото количество органичен материал, който получаваме след подрязването на туите, може все пак да бъде полезно за нещо. Нарязаните клонки могат да се съхраняват в отделен компостер и да се използват като компонент на киселинния компост. Киселинният компост се прави от игли, шишарки, кора и дървени стърготини от иглолистни дървета. Когато се разложи, той е кисел (pH 3,5 – 4,5) и има малко хранителни вещества. Киселинният компост, получен от туя, е идеален субстрат за ацидофилни (киселолюбиви) растения като иглолистни дървета, хортензии, рододендрони, азалии, пирени, американски боровинки, червени боровинки, камчатски боровинки и малини. Може да се използва и за понижаване на pH на други субстрати.
Преди хвърляне в компостера, клонките на туя (или друго иглолистно растение) трябва да бъдат много фино натрошени. След това, нарязаните парчета се поставят на слоеве, редувани с други материали. Важно е и добавянето на азот. Азотът може да се добави в компоста под формата на амониев сулфат, оборски тор или прясно окосена трева. Киселинният компост трябва да се приготвя в дървени компостери, а процесът на приготвянето му отнема от 2 до 3 години. Тъй като съставките на киселия компост често са твърди (напр. шишарки), той няма да бъде напълно разграден. Това обаче няма да бъде проблем, защото ацидофилните растения ще харесат тази едрозърнеста компостна структура.
Друг начин за използването на остатъците от туя (или друго иглолистно растение) е използването им като мулч за иглолистни дървета или пиреноцветни растения (напр. калуна). За тази цел компостираме клонките един сезон, в отделен компостер. След това време, зелените части на клонките покафеняват. Тези леко компостирани иглолистни фрагменти смесваме с кора на иглолистни дървета и ги разпръскваме около растенията. Това създава естетичен ефект на естествено горско руно. Остатъците от туите ще се разлагат под дърветата и храстите по естествен начин, като същевременно подкиселяват почвата.
