Специално за теб – съвети от Градинарката Анна – за зелен и гъст тревен килим и плътни, наситено зелени, хармонични туи и други иглолистни!

Все повече хора искат да живеят здравословно, био, еко, в хармония със заобикалящата ни среда.

Това означава, че, освен да гледаме био зеленчукови, овощни и декоративни градини, е добре да живеем в къщи изградени и обзаведени с натурални материали и тъкани, да се храним с истинска, питателна храна, да пием жива, изворна вода и да използваме различни практики за добро здраве и благополучие.

Аз съм Градинарката Анна от Перфектна Градина и ще ти разкажа за това, как да отгледаш зелени, гъсти и свежи трева и туи, без химия и отрови.

Защото е важно да можеш да тичаш босо по тревата, да гледаш как твоите близки, деца, внуци и домашни любимци се въргалят в сочната зеленина в пълна безопасност. Нали?

Знаеш ли защо е добре да не се доверяваш прекалено на химическата индустрия?

Според MeadWestGrowsGreen пестицидите, например зооцидите (борещи представителите на фауната) – акарициди, инсектициди и др.; фунгицидите и бактериоцидите, а особено хербицидите, борещи плевелите са изключително вредни.

Доказано е, че могат да бъдат причина за многобройни, разнообразни проблеми при хората и животните – злокачествени заболявания на лимфната система, астма, хормонални дисбаланси, слаба имунна система, остра левкимия, дефекти по рождение; репродуктивни, поведенчески и неврологични проблеми.

Токсични са за жабите, рибите и пчелите.

Стига съм те плашила толкова! Исках само да тe oсведомя, защо е толкова важно да не използваш отрови в твоя двор.

Ще ти разкажа за основните правила за отглеждане на здрави, наситено зелени, гъсти и красиви тревни площи и туи. Не е трудно, но изисква дисциплина и постоянство.

А резултатите са наистина впечатляващи – не един съсед ще наднича скришом в твоя двор, за да разбере каква е тайната на тази сочна, гъста зеленина. Обещавам!

ТРЕВАТА

Има 5 основни правила, които – ако ги следваш – ще те дарят с трева, с която ще можеш истински да се гордееш. Представям ти ги:

1. ПЛЕВЕЛИТЕ

Сигурно се бориш по различни начини с плевелите и ги смяташ за голяма напаст.

Ето, че трябва да ги погледнеш с друга нагласа. Плевелите са индикатори за състоянието на твоята почва. Показват какво е нейното рН (киселинно или алкално), дали поливаш достатъчно, дали има достатъчно достъпни хранителни вещества за растенията.

При ниско рН на почвата (кисела почва) на твоята поляна ще растат диви ягоди, коприва, млечка, широколистен живовляк, маргаритки, лайка (медицинска, воняща и дива), а ако същевременно е  влажно и сенчесто –  папрати и мъхове.

Това не е сигнал да започваш да пръскаш с Раундъп! Просто трябва да повишиш рН на почвата като използваш висококачествен калций, аморфен, седиментен (не от смлени скали – той ще се активира след около 20-30 години), най-добре с езерен произход.

За да елиминираш т.нар. GrabGrass, млечката, живовляците, приземния бръшлян трябва да подобриш храненето на почвата с микроелементи – Магнезий, Калций, Фосфор, Калий и Силиций, можеш да добавиш и тор от калифорнийски червеи (размер 3).

Важно е почвата да е с добър дренаж – особено, за да не се появяват живовляци и мъхове. Най-важната задача на мъховете в природата е да поемат и складират излишната вода – това често е нужно при глинести почви, характеризиращи се със слаба водопропускливост и дренаж – там след дъжд се образуват трудно изчезващи локви. Ето защо там расте мъхът :-).

Важно е ежегодно да аерираш/вертикулираш почвата и да посипеш след това с пясък – така вкарваш въздух в дълбочина и подобряваш дренажа.

Ако не желаеш да виждаш по моравата пустинни плевели – обичащи сушата, решението е много просто – поливай обилно и редовно. Така ще расте само сочна, деликатна, еластична, добре хидратирана трева.

Ако все пак се появят някакви плевели, моят съвет е – изплеви ги. Ръчно или с помощта на специални уреди, които ще ти помогнат (особено за млечките и живовляците). Плеви рано сутрин, най-добре след порядъчни, пролетни дъждове. Много добри резултати дава плевенето февруари месец – в топлите дни, след разтапяне на снега. Растенията все още спят и много лесно се изкореняват (особено млади фиданки, трънки, шипки и други). Лятото плеви само след проливни дъждове – тогава ефективно се изтръгват растенията с корените.

2. ТОРЕНЕТО

Важно е да използваш и органични и минерални торове, за да поддържаш почвата плодородна, да доставяш на растенията бързо- и лесноусвоими хранителни съставки и да стимулираш развитието на полезните микроорганизми в почвата, които са пръв помощник на всеки Градинар.

ОРГАНИЧНО ТОРЕНЕ:

• Най-доброто решение за редовно органично торене е инвестицията в мулчираща косачка.
• За да доставиш фосфор и калий (РК) можеш да накиснеш за няколко часа чиста дървесна пепел в топла вода, да я прецедиш и да напръскаш тревата, след което е добре порядъчно да полееш. Можеш да използваш и суха пепел, но трябва да дадеш малко количество, да го вкараш деликатно в почвата с гребло, за да не образува коричка. Накрая полей.
• Много добро решение е торенето на тревата с тор от калифорнийски червеи – размер 3мм.
• Хумус – уникална комбинация от хумусови и хуминови киселини. Избирай само чист и концентриран хумус.
• Препоръчвам използването на компост – можеш да си го направиш самостоятелно, като построиш от европалети куб в ъгъла на двора – там можеш да събираш окосената трева, плевелите (без семена), растителните отпадъци от кухнята, черупки от яйца и т.н. Поддържай компоста леко влажен, покрий го, за да не отплаква дъждът хранителните съставки. Всяка пролет изваждай най-долния слой, пресявай го и, ако не го използваш за зеленчуковата градина, разхвърляй го върху тревната площ, след вертикулацията.

Ако не ти се занимава с производството на компост, можеш да си поръчаш готов от компостиращата площадка в Горни Богров. Разбери колко кубика може да качи камиона, с който можеш да разполагаш, увери се, че има покривало (компоста е много лек и даже при малка скорост хвърчи) и помни, че един тон компост има около 2 кубични метра обем. Поръчай на е-майла на компостиращата площадка количеството, което камиона може да побере, въоръжи се с търпение – понякога трябва да почакаш дори 1 месец. Но си заслужава, компостът им се използва от еко зеленчукови градини, ако поискаш изрично – ще ти дадат цяла характеристика на партидата – какви хранителни вещества съдържа и в какви количества.

• Можеш да си направиш богат на азот, зелен тор. Събери плевели, коприва, млечка, окосена трева и др., накисни ги във вода (колкото да покрие добре утъпканата зеленина), сложи отгоре марля или някаква тъкан, пропускаща въздух, мешай поне веднъж дневно, за да вкараш кислород и да не допуснеш гнилния процес (можеш да инсталираш помпичка за аквариум, за да вкарваш равномерно въздух). След като приключи ферментацията, разтваряй 1 част от тора в 10 части вода и поливай тревата (можеш да я пръскаш, но помни да прецедиш тора, преди да му добавиш водата, за да не запушиш дюзата на пръскалката). ВНИМАНИЕ – този тор е много смръдив, но пък много ефективен и абсолютно ЕКО.

МИНЕРАЛНО ТОРЕНЕ

МАГНЕЗИЯТ – най-важният тор за всички зелени растения, в това число за тревата.

Магнезият е ядрото на хлорофила (дава зеления цвят на тревата, отговаря за фотосинтезата – процесът, който позволява на растенията да се хранят със слънчевата светлина), а без него растенията губят зеления, свеж цвят и бавно умират, не можейки да преобразуват светлината от слънцето в хранителни вещества.

Участва в строежа на протеини, въглехидрати, мазнини и нуклеинови киселини. Влияе върху растежа и развитието на растенията.

Магнезият е елементът на живота! Без него не могат да се образуват нови иглички, листа и стръкове трева. От него започва фотосинтезата и развитието на растението. Наторяването с магнезий подпомага усвояването на азот, а недостига му предизвиква неправилно усвояване на вода и хранителни вещества.

СИЛИЦИЯТ под формата на ортосилициева киселина – натурално стимулира растежа, като отключва с пълна сила потенциала на елементите в почвата и представлява естествена растителна защита срещу гъбични инфекции и вредители. Осигурява здрава, плътна, наситено зелена трева.

Ортосилициевата киселина подобрява храненето на тревата по 3 начина:

–  развива кореновата система, а като резултат от това – увеличава усвояването на хранителни вещества и вода.

– значително подобрява фотосинтезата – тя става изключително ефективна благодарение на повишеното съдържание на хлорофил и оптималното разположение на листата спрямо слънчевите лъчи –те са отговорни за вземането на енергия от слънцето и превръщането ѝ в растителни захари.

– подобрява наличността на фосфора – без разтворим силициев диоксид, фосфорът не е бионаличен. Ако растенията показват дефицит на фосфор, причината може да е липсата на наличен силиций.

– има благоприятен ефект върху почвата, като деблокира хранителните вещества и подпомага растежа на бактериите Azotobacter.

Подобрява фиксацията на азота. Наскоро е направено проучване за взаимодействието на ортосилициевата киселина и Azotobacter.

Azotobacter е бактерия, която свързва атмосферния азот и го освобождава в почвата под формата на наличен за растенията азот.

В зависимост от околната среда, Azotobacter може да снабди растението с 10-50% от нуждите му от азот. Азотът е захар за треватаж – благодарение на него тя е зелена и расте.

– силицият подобрява управлението на водните ресурси – нежно желира водата и повишава устойчивостта на суша и замръзване – предпазва да не се отделят кръсталчета лед, които разкъсват клетъчните ципи.

Всеки атом силиций задържа 20 частици вода.

ФОСФОРЪТ И КАЛИЯТ

Фосфорът подпомага устойчивостта на суши, мразове, болести и отговаря за развитието на кореновата система. Регулира оцветяването на тревата. Недостигът му води до липса на блясък и тъмно-зелен цвят.

Калият отговаря за управлението на водата в растението (водният метаболизъм). Правилното му количество гарантира правилно насищане на стръкчетата, твърдостта/хидратацията на тревата.

При липса – растежът спира, новите прирасти са тънки, хилави. При торене с калий ще можеш да се насладиш на хубава морава без да е необходимо да косиш тревата на всеки 3 дена, както става при торене с азот (амониева селитра).

Фосфорът и калият са като протеини и мазнини за растението, а не захар (каквато е азотът).

КАЛЦИЯТ

Осигурява гъст и зелен тревен килим без мъх и киселолюбиви плевели.
Замества отровните хербициди, когато проблемът се крие в киселата почва.
Нужен е на стръковете трева за оптимално хранене и за изграждане на здрави клетъчни стени. За да са ярко зелени и здрави.

Избирай аморфен, седиментен, лесноусвоим калций – калциева креда. Избягвай калциеви торове, представляващи стрити на прах скали – калцият в тях ще бъде достъпен едва след 20-30 години.

Използвай калций особено ако по тревния килим има мъх, глухарчета, диви ягоди, маргаритки, широколистни живовляци – всички тези растения сигнализират, че почвата, в която растат и се чувстват добре, е киселинна. Калцият ще регулира рН на почвата – ще намали нейната киселинност и натурално ще елиминира киселолюбивите плевели. Не е сложно, нали?

АЗОТЪТ

Азотът е захарта за растението. Отговаря за растежа. Бързоосвобождаващият се азот (напр. амониева селитра) е Junk Food за растенията. Препоръчвам ти да ториш само 1-2 пъти в сезона с минимални количества амониева селитра –  10гр/м2.

По-добрият вариант е да стимулираш развитието на Azotobacter (които улавят атмосферния азот и го правят достъпен за растенията) с помощта на ортосилициева киселина (така ще набавиш на растението дори 50% от нужния азот). Силно препоръчвам самостоятелното приготвяне на ферментирали зелени торове за доставяне на азот (по-горе съм описала как).

3. КОСЕНЕТО

Най-добрата височина за косене е 7,6 см. Така тревата успява да запази влагата на почвата и по-ниска температура в корените през горещите летни дни.

Помни:

• никога не се коси мокра трева.
• не тъпчи тревата преди косене – ще полегне и няма да я окосиш равномерно.
• коси тревата минимум 1 път в седмицата, препоръчително 2 пъти – достатъчно е да отнемеш 5-6 милиметра, за да стимулираш братенето, т.е. образуването на нови стъбълца, а в резултат на това – сгъстяването на тревата.
• редовното косене стимулира развитието на кореновата система, елиминира доста от широколистните плевели и не позволява на много от плевелите да цъфнат и да разхвърлят семената си.

Силно препоръвам, ако ще купуваш или сменяш косачката си –  избери мулчращ модел.

4. ПОЛИВАНЕТО

Тревата обожава вода.

В интерес на истината – ако нямаш въможност обилно и равномерно да поливаш тревата, по-добре се примири, че няма да имаш перфектен тревен килим.

Препоръчително е, през по-голямата част от годината, тревата да получава 30,24л/м2 вода седмично като, разбира се, въвеждаме корекции в зависимост от условията – годишен сезон, атмосферни валежи, вид почва (глинеста/пропусклива), сянка/слънце, изложение спрямо посоките на света.

Най-добре е поливането да става наведнъж, бавно и напоително, за да вникне водата дълбоко в почвата, да стимулира растежа и развитието на дълбока, независима кореновата система (което от своя страна прави тревата по-независима към променливите условия) и да образува воден резерв, който може да бъде използван от растението при спад или рязко повишаване на температурите.

Добре хидратираните растения много по-добре понасят промените в атмосферните условия, много по-издръжливи са на тъпчене и по-рядко допускат настаняването на плевели.

5. ЕЖЕГОДНИ ГРИЖИ ЗА ТРЕВАТА

• Есен (октомври-ноември, дори декември) и пролет (от февруари до април) – изравни pH на почвата (ако е ниско – под 5,5 – кисела почва – с натурална калциева креда, ако е високо – над 6,5 – алкална почва – с фосфорно-калиев и азотен тор).
• 15 дена по-късно – ако е есен или ранна пролет – пролетно-есенен магнезиев тор със сяра, ако е късна пролет или лято – стимулиращ растежа тор с високо съдържание на магнезий.
• Ранна Пролет – вертикулирай, третирай с разтвор на ортосилициева киселина и опесъчи.
• Натори с органични торове – компост, тор от калифорнийски червеи.
• Досей свежи семена.
• Редовно премахвай плевелите.

ТУИТЕ и другите ИГЛОЛИСТНИ

4-те най-важни “НЕ“ за ТУИТЕ и другите ИГЛОЛИСТНИ

Ще ти представя 4-те най-важни „НЕ“ правила за отглеждане на туите:

1. НЕ ги сади ГЪСТО – туите и повечето иглолистни имат хоризонтална коренова система, която се нуждае от пространство.
2. НЕ ги ОКОПАВАЙ – можеш лесно да нараниш плитката им коренова система. Можеш да разрохкаш деликатно почвата с гребло и да сложиш отгоре иглолистен мулч (кора и иглички от иглолистни дървета).
3. НЕ ги ДЪЖДУВАЙ (поливане с вода по зелените части) – имай предвид, че водата във водопровода и кладенеца е с температура 10-14°C и, когато навън е топло и растенията са нагряти, изкъпването с такава студена вода е огромен шок, който пречи на развитието, добрия външен вид и здравето на растенията.
4. НЕ ги ЗАСУШАВАЙ – поливай веднъж в седмицата обилно (поне 30л/м2), особено юли и август.Много е важно да поливаш: до първи мразове (дори до декември – поне 3-4 пъти в месеца, особено ако не вали – така растенията ще имат запас на вода в дълбоките почвени слоеве и, когато почвата замръзне, ще могат да използват достъпната в дълбочина вода) и щом дойдат топлите дни – още януари и февруари (гледай да са минали няколко топли дни и почвата да е размръзнала).Тук отново важи правилото за температурния шок – или остави водата навън да се изравни с температурата на въздуха, или поливай на загрята почва. Замръзналата почва е с температура под 0°C – ако полееш с 10-14°C вода – ще попариш корените).
5. Туите и другите иглолистни са вечно зелени и като такива не заспиват за зимата, а цялото време вегетират. Огромната зелена площ, която творят игличките, транспирира (изпарява) усилено и когато е горещо, и когато е студено. Това е механизмът, с който растенията регулират темепературата в тъканите си – лятото пази от прегряване, а зимата от замръзване.В двата случая пази от умиране на клетките и покафеняване и умиране на целите леторасли. На практика – пази от покафенели, изсушени, редки, несвежо зелени растения.Така че, ПОМНИ – ПОЛИВАЙ и зимата и лятото.

3-те най-важни “ДА“ за туите и иглолистните

За да не кажеш, че говоря само какво НЕ трябва да правиш – ето и 3-те най-важни неща, които ТРЯБВА да правиш:

1. ПОЧИСТВАЙ от сухи иглички и клонки туите и другите иглолистни поне веднъж годишно – напролет или късна есен (препоръчвам есенното почистване – за да предотвратиш развитието на гъбички и загниването на мъртвата тъкан във влажните и хладни месеци на годината). Помни – облечи си дълъг ръкав и ръкавици за почистването – туята, хвойната и другите иглолистни, освен че имат остри иглички, отделят специални, дразнещи кожата вещества. Облеклото ще те предпази от драскотини, зачервена и боляща кожа. Разгръщай деликатно растенията и внимателно изтръсквай мъртвите иглички и клонки (само което само пада, не късай и не чупи – ако има мъртъв клон – отрежи го с овощарска ножица или трионче, запазвайки наклон, за да не се събира вода) към по-ниските части – започваш от върха и вървиш надолу.
   Накрая събери всичко от под растенията и го изхвърли или изгори. След изчистване напръскай обилно растенията (във вътрешността и отвън) с разтвор на ортосилициева киселина, който ще ги предпази от развитието на гъбични заболявания, ще стимулира растежа и регенерацията.
2. МУЛЧИРАЙ. Сложи под растенията 5-10см ИГЛОЛИСТЕН мулч и всяка година го допълвай. За да не гние бързо, можеш да сложиш отдолу агровлакно. Използването на мулч носи само ползи, ето някои от тях:

• Задържа влагата – не позволява на водата да се изпарява.
• Изолира от външните температурни условия – не позволява на корените да се прегреят или да измръзнат. Пази от стреса, свързан с дневните температурни амплитуди.
• С времето мулча се разлага и подхранва иглолистните, а освен това деликатно вкиселява почвата, което е много благоприятно за тях.
• Ограничава растежа на плевелите.
• Изглежда много естетично – създава впечатление за подреденост и лукс.

3. ПОЛИВАЙ – цяло лято (особено юли и август месец – по 30л на 1м2 насаждения, веднъж в седмицата). Поливай рано сутрин или късно вечер. Ако иглолистните растат близо да бетон (плътна ограда, бетонени пътеки, основи на сгради) – ще се нуждаят от много повече вода – бетона също пие и обикновено пресушава почвата наоколо, особено в горещите летни месеци. Можеш да се потрудиш и да направиш хидроизолация на бетона от страната на туите – така няма да трябва да поливаш толкова изобилно. Ще повторя, но е важно да запомниш: поливай иглолистните до първи мразове (дори до декември – поне 3-4 пъти в месеца, ако не вали) и щом дойдат топлите дни – още януари и февруари (гледай да са минали няколко топли дни и почвата да е размръзнала). Туите и другите иглолистни са вечно зелени и като такива не заспиват за зимата, а цялото време вегетират. Огромната зелена площ, която творят игличките, транспирира (изпарява) усилено и когато е горещо, и когато е студено. Това е механизмът, с който растенията регулират темепературата в тъканите си – лятото пази от прегряване, а зимата от замръзване. В двата случая пази от умиране на клетките и покафеняване и умиране на целите леторасли. На практика – от покафенели, изсушени, редки, несвежо зелени растения.Така че, ПОМНИ – ПОЛИВАЙ и зимата и лятото.

4-те основни причини туите и иглолистните да ПОКАФЕНЯВАТ и БОЛЕДУВАТ

Добре е да знаеш, че туите, хвойните, кипарисите и останалите иглолистни рядко боледуват (това важи като цяло за иглолистните).

Най-често съхнат поради една от 4-те причини, подредени от най-често до най-рядко срещаната:

• Недостатъчно поливане или поливане предизвикващо стрес (напр. дъждуване или поливане с вода с голяма температурна разлика в сравнение с околната среда). Ако почвата е глинеста и непропусклива (при обилни валежи се образуват локви, които дълго не изчезват), причината за съхненето на иглолистните може да бъде загниването на кореновата система, в резултат на прекомерна влага.
• Липса на магнезий – иглолистните се нуждаят от много магнезий – той е ядрото на хлорофила, а хлорофилът отговаря за зеления цвят на игличките и за фотосинтезата (без която растенията умират). Ако липсва магнезий в почвата – растението го изтегля от по-старите си части (магнезият е силно мобилен елемент), за да го вгради в новия растеж. В резултат на това, по-старите клонки и иглички покафеняват и умират. При липса на магнезий старите клонки и иглички жълтеят, кафенеят и умират. Поддържай добро ниво на магнезий в почвата с Перфектен Магнезий 99 (10-30гр/растение веднъж на 21-30 дена) и Перфектен Есенно-Пролетен Магнезий 75 (15-30гр/растение ранна пролет и късна есен). Помни, че дъждът и поливането пренасят бързо магнезия в по-дълбоките, недостъпни за иглолистните, слоеве на почвата и затова е по-добре да ториш по-често с малки количества, отколкото веднъж с по-големи. Специално внимание на торенето с магнезий обърни през дъждовните месеци и ако използваш редовно поливна система. Магнезият е най-важният елемент за иглолистните.
• Припикаване от кучета или маркиране от котки – ако има такава вероятност, ежедневно плакни ниските части на растенията с вода. В този случай клонките кафенеят и почерняват.
• Липса на желязо. Желязото в иглолистните има подобна функция като тази на магнезия, но за разлика от него е много слабо подвижно и растенията, които изпитват недостиг на този елемент се характеризират с бледозелени до жълти, хилави нови прирасти понеже не могат да издърпат желязото, вградено в по-старите им части. Помни също така много внимателно да ториш с торове доставящи желязо – за да не замърсиш почвата – желязото е слабо подвижно както в растението, така и в почвата.

С две думи – ако иглолистните кафенеят от старите части – липсва магнезий, ако от новите – желязо.